Чорапите

През VIII век пр. Хр. древногръцкият поет Хезиод говори за piloi, изплетени вероятно от вълна и носени под обувките. Римляните обували стъпалата и краката си със съшити дълги ивици кожа или плетена вълна – наричали ги udones, споменати за пръв път през 2 век сл. Хр. Плетени чорапи, датирани между 3 и 4 век са открити в египетските гробници.

Ръчно изплетените чорапи във вида, който ни е познат и днес, се появяват някъде към 17 век в Европа. Английската кралица Елизабет I отказва да признае патента за изобретяването им на Уилям Лий, защото неговите чорпи били по-груби от копринените, внасяни по-късно от Испания. Лий умира в мизерия през 1610 г., но брат му организира истинска индустрия за производство на чорапи.

Чорапите по формата на крака се плетяли във форма на цилиндър, след което се оформяли чрез ръчни манипулации и шевове. Към 1864 г. Уилям Котън във Великобритания въвел нови методи, които включвали контролирано изтъкаване на отделните части на чорапа, ластик и безшевно свързване на всички части. Всичко това извело производството на чорапи в световен мащаб пред нови хоризонти. Изобретени били кръгли плетачни машини за безшевно производство на чорапи. С въвеждането на найлона през 1940 г., в производството на чорапи настъпила нова ера. Благодарение на термопластичните качества на тази материя, повече от всякога преди това било възможно да се правят модели с най-различни модели и форми. Към средата на 20 век безшевните чорапи са толкова усъвършенствани, че мнозинството от жените ги предпочитат. През 60-те години се появява комбинацията чорапогащник – трико, които обхващат талията и покриват бедрата и краката.

През 1900г . 88% от дамските чорапи са памучни, 11% - вълнени и 1% от коприна. През следващите 35 години това съотношение се променя значително в полза на коприната, докато не е открит найлонът, който категорично измества всичко останало.

назад ...