Дантелата

Декоративен ажур върху плат, формиран посредством изплитане, вплетане или усукване на нишки. Разграничаването между данетла и бродерия, която представлява вграждане на украса от нишки във вече изтъкан плат не се прави лесно; някои видове дантели се приемат като бродерии върху ажур; както и в някои музеи, бродерии с фантастични фигури върху ажур се класифицират като дантели.

Ефирни тъкани, изтъкани на стан ( златотъкан газ, например ) не се считат за дантели. През 1800г. Власното за дантели обикновено било ленено; след 1800г. по-употребяван става пъмукът. Използват се копринени и метални нишки, както и вълна, влакно от алое, различни видове косъм. Почти всички дантели претендиращи да са произведение на изкуствотоь са направени по пътя на една от двете техники – изплетени на кука или на вретено ( чуканче ). Изплетените на кука дантели от своя страна, се делят на такива, които са изработени по много различни методи. Правените на вретено дантели са с по-елементарни форми и са по-достъпни за изработка от аматьори. Съществуват и други, по-малко познати и използвани техники за правене на дантели: чрез изтегляне на влакното; изрязване; филе или „мрежеста” дантела; гарнитура от шнурове и др.

Въпреки че са открити декоративни ръкоделия още в древноегипетските гробници, дантелата в истинския смисъл на тази дума, се появява през Ренесанса; и макар, че някаи от най-елементарните техники за плетене на дантели идват от Близкия изток, то изкуството на дантелите е Европейско постижение. В платната на италянските и фламандски художници от края на 15 век виждаме сложни ажурни и тесни ивици, подобни на дантели, пришити към облеклото, които бележат началото на плетенето на дантели на кука в Европа. Изработката на първите дантели на вретено не е точно документирана, но вероятно започва в началото на 16 век. Дали това става най-напред в Итлалия или Фландрия е въпрос без категоричен отговор.

назад ...