Ръкавицата - първа част

Добре запазени ленени ръкавици с шнур за привързване около китките са открити в гробницата на египетския фараон Тутанкамон. В древногръцките и латински литературни източници често се споменава за ръкавици. През Средновековието знатните личности и аристократите носели както кожени, така и ръкавици от плат, често богато украсени и бродирани. До към 14 век ръкавици носели основно мъжете от висшата класа. Дамите започнали да ги носят едва след 16 век, когато Катерина Медичи ги въвела на мода. В началото на 17 век станали много популярни дамските ръкавици от мека ярешка кожа.

Правенето на ръкавици, едно древно изкуство, се превръща в индустрия след 1834 г., когато Ксавиер Жюве от Гренобъл изобретява матрицата за рязане на кожа, позволяваща да се изработват бързо и прецизно ръкавиците. Ярешката кожа си остава най-аристократичният материал, но в манифактурата на ръкавици започват да се използват други кожи – еленова, свинска, магарешка и агнешка. Обичайната кожена ръкавица притежава осем компонента: вътрешна и външна страна ( прави се от едно парче ); палец; шест тесни ивици с формата на диамант, съединяващи четирите пръста ( без палеца ) откъм вътрешната им страна.

При изрязаната ръкавица от едно парче плат на ръка или с щанца се изрязва ръкавицата по предварително зададен модел. Така изрязаната ръкавица се затваря с външни шевове, които започват от върха на малкия пръст, след което грижливо се пришива палеца и свързващите части. Само някои шевове се правят ръчно, повечето са машинни. Ушитата ръкавица се навлажнява, разпъва се върху електрически нагрят метален модел на ръка и се оцветява.

В древността правели вълнени ръкавици от зашити парчета плат, днес всички от платове се тъкат фабрично. Преди Втората световна война препочитан материал за ръкавиците била коприната, но днес в тази индустрия се използват най-вече памук и изкуствени влакна.
Следва продължение...

назад ...